"Скоч" или от къде идва скоч уискито ?

Кратка история на уиски




Ако се чудите от къде произлиза "скоч уискито", то отговорът на този въпрос и на много други ще намерите в статията Кратка история на скоч уискито.

Думата “уиски” произлиза от келтското "usquebaugh", което означава "Water of Life" или "Вода на живота", впоследствие се трансформира в "usky" и след това в "уиски" . Без значение дали е известно като Scotch Whisky, Scotch или Whisky (за разлика от ирландското Whiskey), то това е най разпространеният алкохол на световния пазар.

В Шотландия терминът "Scotch" е международно защитен. За да се нарече едно уиски Scotch Whisky, то трябва да бъде произведено в Шотландия, не може да е произведено нито в Англия, нито в Уелс, Ирландия, Америка или някъде другаде, а само и единствено в Шотландия.

Отлично уиски се прави по подобен метод и в други страни, по-специално в Япония, но то не може да се нарече точно скоч. Макар че тези уискита биха могли да бъдат прекрасни, те не се нравят на вкусовете на Шотландия.

"Eight bolls of malt to Friar John Cor where with to make aqua vitae"

Текстът по-горе се явява от най-ранните документирани данни за дестилация в Шотландия.Появил се е още през 1494. Тогава са се произвеждали почти по 1500 бутилки годишно, и става ясно, че дестилирането е вече утвърдена практика.

Легендата гласи следното : Св. Патрик донесъл познанието за дестилиране в Ирландия през пети век сл.Хр., пътувайки с шотландски моряци, които акостирали в Kintyre. Свети Патрик придобил знания в Испания и Франция, страни, които имали познания за изкуството на дестилиране по онова време. Спорът кои първи са дестилирали уиски стои и до днес.

Процесът на дестилация първоначално се прилага за парфюми, а след това се ползва за виното, и накрая се адаптира към ферментирали пюрета на зърнени култури в страните, където гроздовите култури не са били така многобройни. Полученият продукт е наричан “aqua vitae” - жива вода ("вода на живота") и обикновено се е произвеждала в манастирите и главно е използван за медицински цели, за опазване на здравето, удължаване на живота, облекчаване на колики, парализа и дори едра шарка. Многобройни са били монашеските дестилерии в Ирландия в края на 12 век.




Крал Джеймс IV (1488-1513)


Великият шотландски крал Джеймс IV (1488-1513) е бил от най-запалените любители на "пламенния дух”. Когато кралят посетил Дънди през 1506, поверил финансите за доставка на жива вода за собствените си нужди на местните бръснари. Изборът на бръснарите не е изненадващ. През 1505, на гилдията на бръснарите и лекарите в Единбург е принадлежал монопола върху производството на жива вода - факт, който отразява духа, възприеман по онова време, а именно за лечебни както и лековити свойства.

В примитивните съоръжения, използвани в този момент и липсата на развитие в науката означавало, че спиртна напитка, вероятно е била много силна, и понякога дори вредна. През 15-ти век, развитието на технологичните процеси заедно с разпускането на голяма част от съществуващите манастири са допринесли за подобряване на качеството на спиртните напитки. Много от монасите прокудени от техните светилища не са имали друг избор, освен да обогатяват уменията си за дестилация на много от допреди това произвежданите в манастирите продукти. Познанието за дестилиране след това бързо се разпространява към останалите прослойки на обществото.

текст : whisky.com