Галин Стоянов Блог за фотография: Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали.

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина.

Пред тази гледка човек онемява. Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.

Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2009 година е 5 334 жители, което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник.

При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград). Наставката „-чик“ на сегашното име Белоградчик е от турски произход. През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството. Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението в града основен поминък става туризмът. При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкия отряд, който включва части на 9-та пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълчеснките дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

Населението изповядва източноправославното християнство. Храм "Св.вмчк Георги Победоносец" е въстановен през 1868г. след пожар. През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

ОБРАЗУВАНЕ НА СКАЛИТЕ В БЕЛОГРАДЧИК В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена.

ЛЕГЕНДИ ЗА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ Тук всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които да обяснят невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.